ИСТОРИЯ

Българево е не-голямо, но китно селце, известно със своята група жители населяващи го, а именно – гагаузите. За произхода на гагаузите се съди по много и различни източници, но и до ден днешен няма конкретен отговор на това, какъв народ са те.

Сред хората в Българево (главно възрастните), а и в някои села в общината, се говори „изменен“ турски език, което се обяснява по няколко начина. Единият от тези начини, макар вече крайно нетолериран от историците, e възможността гагаузите да са изучили т.нар видоизменен турски (тюрски) език към края на XXIV век, когато турците са нападнали и превзели последната крепост в региона – нос Калиакра. Гагаузите са били поставени пред избор: дали да изберат да приемат езика на завоевателите или да предадат вярата си християнска, в името на мюсюлманския бог – Аллах.

Естествено, българите под натиска на турските завоеватели приемат езика, като запазват най-скъпоценното – вярата. Според преданията, селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. Селището е сменяло мястото си няколко пъти. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. Селото е притежавало следните имена: Сюйутлук (букв. „върбалак“) заради върбите, които са растяли около голямата чешма на центъра, както и Гяур сюйюук („българско цело“) – както са го наричали турците. Местното население е почти изцяло гагаузко. Присъщо за всички православни християни, обичаите са много добре запазени. Все още по Коледа се срещат групи коледари, облечени с ямурлуци, с украсени калпаци и криваци.